Искам гимназията да се превърне в елитно училище, категорична е новият директор на най-голямото учебно заведение в община Елин Пелин
Щастливи ученици и учители, доволни родители, приятна училищна среда – образованието като ценност, която може да промени статута на хората в обществото. Такава е визията за гимназията на Мариета Христова, назначена преди месец за временно изпълняващ длъжността „Директор” на най-голямото училище в община Елин Пелин.Тя преподава в учебното заведение „Информатика и информационни технологии” от 7 години, а от 2 – и английски език. Признава, че поема поста след дълго колебание, но го приема като естествена крачка не само да предложи, но и да реализира идеите си за училището. И резултатите не закъсняват – на фасадата на училището в лед осветление греят българският трибагреник и знамето на Европейския съюз; потискащият оранжев коридор на първия етаж е пребоядисан в свежи цветове, част от класните стаи също са променени, оградата е пребоядисана, а на входа е поставено електронно табло за съобщения. Мариета Христова споделя, че приема директорството, като лична кауза, а целта е изграждане на модерно училище с качествена подготовка за учениците. Тя е на 41 години, обича да чете книги, да рисува и да пътува – човек с идеи, на които чрез любовта си към работата вдъхва живот.
- Какво е за Вас учителството?
- Голямо предизвикателство за мен, но преди всичко е среща с различни хора и съдби – обичам децата, харесвам тяхното любопитство и нестандартен поглед към света. От тях научавам много неща. Това е причината, която ме накара да остана. Чрез техните очи виждам бъдещето. Другото голямо предизвикателство е моята отговорност към тях – как те да бъдат образовани, така че да бъдат полезни на себе си и на обществото, как да бъдат възпитани, така че да имат не просто гледна точка, а хоризонт за своите виждания. Това осмисля моята работа. Ролята на учителя е много важна. Мечтая гимназията да се превърне в елитно училище, децата и колегите да са щастливи, а Елин Пелин да се гордее с всички нас.
- От години не достигат децата, не достигат и учителите. Каква е картината в СУ „Васил Левски”?
- В Елин Пелин проблемът с липсата на кадри не е толкова наболял. Към момента при нас има недостиг на учители по математика и учители в начален етап. Що се отнася за учениците, от 31 юли, когато аз постъпих, като директор, вече имаме немалко новозаписани деца в първи, втори, четвърти пети и шести клас, което означава, че Елин Пелин расте и ние ще имаме деца.
- Сравнено с предходни години?
- Преди две-три години учениците бяха достигнали почти 900, след това доста намаляха. Аз заварих 805 ученици. Сега тази бройка е доста по-голяма. Ако можем да достигнем последната горна граница за нас, ще бъде добре.
- Лесно ли приехте предложението да бъдете директор на най-голямото училище в община Елин Пелин?
- Доста време се колебах, но всъщност за мен това е естествена стъпка. Аз имах друго намерение. Приех това за лична кауза, защото аз съм учила тук от 6-и до 12-и клас. Училището ми даде страхотна подготовка за университета, след което, завръщайки се вече като учител, ми даде поле за професионално развитие. Казах си, че аз имам визия за гимназията, ще я предложа на колектива и обществото – ако я харесат, ще свърша тази работа. Искам гимназията да е №1 в общината, в момента, в който това нещо се случи, ще последвам моята мечта, която може би ще върви паралелно с директорството.
- Каква е Вашата визия?
- Да работим в полза на децата, да направим едно училище, в което децата и колегите да идват с желание, да бъде модерно, да няма напрежение и всички да бъдат щастливи. Някога гимназията даваше страхотно образование и много хора, които са завършили тук в момента, са успешни професионалисти. Гимназията беше гаранция за качество. Това е моята цел.
- Какви са средствата, с които ще я постигнете?
- Средствата са най-разнообразни – колектива, родителите, общината, МОН, аз като директор, децата. Много са нещата, които трябва да се обединят, за да се получи това нещо, но смятам, че ще стане.
- Промените в интериора на училището ли са първата стъпка?
- Да, защото в обстановката, в която човек работи трябва да чувства комфортно, тя да му носи настроение. От там нещата стават, като магия.
- Какво направихте досега?
- Направих три класни стаи, а четвъртата колегата съвсем сам я направи - реновирахме един коридор и направихме лед осветление на задния вход на гимназията, подменихме звънците, които вече ще бъдат управлявани електронно. Учениците сами ще избират мелодията чрез анкета, която ще се провежда всеки месец. Идеята е първият звънец да е или химна на България или народната песен „Хубава си моя горо”, за да въздействаме възпитателно. Въвеждаме изцяло електронен дневник, който известно време ще се съвместява с този на хартиен носител. Досега електронен дневник имаше само пилотно. Предвиждам да задействаме „облак”, в който учителите да правят виртуални педагогически съвети. По този начин и родителите могат да участват и във виртуални родителски срещи. Вчера на съвещание ни казаха, че общите родителски срещи са неефективни, което е така. Родителите и учителите трябва да се срещат по-често. Всъщност родителите понякога са доста заети, а тази технология ще ни позволи да правим онлайн срещи, които се записват. Това също е моя мечта – родители и учители да общуват по-дигитално, защото по този начин всичко е прозрачно и има доказателства, че директорът или учителят е поставил задача и това трябва да се свърши, а ученикът получава съобщения.
- Ще има ли достатъчно средства училището за всичко това?
- Училището има средства. Имаме закупен хардуер, който не е използван.
- Какво заварихте на поста?
- Първите ми впечатления са, че много дейности са неглижирани – неспазване на нормативна уредба, липсва документация, има незаведена документация, материалната база е оставена на самотек. Това, което ме шокира са екскурзиите под формата на тиймбилдинг да бъдат приоритет на колектива. Няма нищо лошо в това, но при условие, че сградата е в окаяно състояние учителите да ходят на тиймбилдинг, който не е никак евтин? Според мен първо трябва да свършим работата, да сме удовлетворени от резултата, а удоволствието да е след това.
- От кога датира последният по-сериозен ремонт в училището?
- Сградата е ремонтирана основно преди 7 г. при г-жа Стефанова. От тогава до момента са правени само козметични ремонти.
- Кое е най-спешно?
- Първо да изпълним предписания на противопожарната служба – на трите етажа има ламперия, която трябва да бъде премахната. Някои врати, които не съответстват на противопожарните изисквания също трябва да бъдат подменени. Освен това трябва да бъдат оправени дворовете в гимназията и във филиала – децата трябва да имат условия за игра и за спорт.
- Сигурно ще имате нужда от финансова подкрепа?
- За този един месец се поинтересувах, че училището има възможност да кандидатства с проекти. Смятаме да възстановим училищното настоятелство, което също би ни помогнало за финансиране на различни дейности. Училищно настоятелство няма от доста години. Направили сме временна комисия за сформиране на Училищно настоятелство, а в края на октомври – началото на ноември ще има Общо събрание, на което ще го учредим.
- Вярно ли е, че ученици от гимназията в Елин Пелин я напускат, защото са избрали училището в Априлово, община Горна Малина?
- Има ученици, които предпочетоха училището в Горна Малина, защото реномето на му е високо. Познавам директора, чиито екип е страхотен и работи по проекти. Хората явно са привлечени от добрия професионализъм. Училището в Априлово е иновативно училище и може би са привлечени, защото предлага по-различни предмети от нашите. Другата възможна причина е, че там по-лесно се завършва.
- Какво ще пожелаете на учениците за началото на новата учебна година?
- Първото ми пожелание е да бъдат здрави, да се грижат много за себе си и за своя живот, да полагат усилия да се учат всеки ден и от всеки, с когото разговарят, да не си губят времето с глупости, а да инвестират в себе си. Образованието е пътешествие, то дава средства на хората да променят своя статут в обществото.
