Напуснах ГЕРБ, защото трябваше да изпълняваме партийни поръчения, под предлог, че са наредени отгоре, твърди председателят на Общински съвет през последните два мандата и кандидат за кмет от Граждански блок за община Елин Пелин Георги Костов
Ситуацията в община Елин Пелин никак не е лека. През последните месеци недоволството сред гражданите ескалира на няколко пъти заради различни обществени или социални проблеми.
Защо се кандидатирате за кмет на Община, в чието управление може да има значителни трудности и подводни камъни?
Наистина през последните месеци ексалираха редица проблеми. Най-съществената причина е липсата на нормална комуникация между кмет и Общински съвет. Когато преди една година Общински съвет трябваше да избира кмет на община, съгласно Изборния кодекс, политическите сили в Общински съвет, съвместно с г-н Йорданов, който тогава бе зам.-кмет, проведохме редица разговори. Стигнахме до някакво споразумение – да се водим от интересите на гражданите. По този начин Общински съвет прие един доста амбициозен бюджет, чиито изпълнител трябваше да е кмета на общината. Два-три месеца нещата вървяха добре. След това нежеланието на кмета и последващите му действия доведоха до една изключително напрегната обстановка. Действията на кмета започнаха да водят до съмнения не само за непрозрачност, но и да ни карат да си задаваме логичните въпроси: за какво и как се изразходват общинските средства?
Имало ли е конкретен повод или причина. Как така се стигна до драстично разминаване между добри намерения и реализирана управленска политика?
Липсата на диалог и укриването на информация доведоха до този резултат. Идеята, около която се обединихме преди една година, бе през 2015 г. да поставим апогей на това управление, тъй като през първите три години от мандата в общината не се случи почти нищо.
И точно за това избрахме Йордан Йорданов за кмет – той декларира желание това да се случи и получи подкрепата на Общинския съвет. За съжаление очакванията ни не бяха оправдани.
Подадохте сигнали до Агенцията за държавен финансов контрол, Сметната палата и прокуратурата заради съмнения за злоупотреби. Искахте информация за конкретни обществени поръчки. Какво точно подозирате?
Съмненията винаги са съществували – по един или друг начин, но донякъде са били изчиствани. След трите месеца добра комуникация, много рязко кмета отказа да предоставя каквато и да било информация и изчезна напълно желанието му да коментираме политиките, които трябва да реализираме до края на мандата. Така ние започнахме да търсим и други източници за информация, въпреки, че по закон искахме такава от него. По отделните обекти настояхме за количествено-стойностни сметки, които да ни дадат яснота за единичната стойност на извършената работа. Ще дам точни и ясни примери. Не само Общински съвет, но и населението е на мнение, че спортните площадки в Елин Пелин и Мусачево, и детската площадка, изградена в Елин Пелин, са изключително скъпи съоръжения. В други общини подобни съоръжения струват в пъти по-малко. Фрапиращ пример е случая с квартал „Върбето” – там, за 18 месеца е натрупана сметка за вода, в размер на 170 000 лв., което буди сериозни притеснения за начина на управление . Коя община, с публични средства на гражданите, заплаща водата на цял квартал наематели? И защо би го направила?
На фона на всичко това, кметът не изпълнява задължението да публикува на сайта на Общината цялата информация за обществените поръчки, въпреки, че тя е публична.
Каква е схемата, която виждате в ромския квартал “Върбето”?
Това ще го кажат проверяващите. Заради самия факт, че с публични средства на българските данъкоплатци е плащана вода на частни лица, взехме решение и се обърнахме към компетентните органи. В момента, доколкото знам, в Общината тече проверка от Агенцията за държавен финансов контрол по казуса”.
Какво очаквате от институциите?
Очаквам истината. За мен не е допустимо по този начин да се разходват средства. Очаквам да се произнесат в срок. Тези проверки не са свързани с предизборната кампания. Всичко трябва да се докаже с документи и ако има виновни, те да понесат своята отговорност.
Споменахте данъкоплатците. Същите тези данъкоплатци, в качеството си на избиратели, ще трябва да решават в каква посока да продължи община Елин Пелин. Къде стоят избирателите?
Заради лични и служебни ангажименти, липса на време или загуба на интерес, голяма част от съгражданите не следят местната политика. Бих искал това да се промени. Местното управление не бива да се неглижира, защото от желанието на хората, от стремежа им към истината, зависи бъдещето на общината. Именно, това е и мотото на нашата коалиция – гражданите да бъдат уведомявани за абсолютно всичко и да търсим тяхното мнение. Ако това стане, управлението на Общината ще тръгне по друг начин.
Как ще убедите избирателите, че този модел няма да остане само на думи или на хартия?
Със сигурност ще е трудно. Т.нар. открито или гражданско управление е използвано от почти всички политически партии. Много често най-яростните радетели за такъв тип управление, са забравяли за обещанието – влизат в кабинетите си и чиновнически забравят за хората. Да, наистина, те трябва да чукат по вратите на гражданите, да търсят мнението им. От друга страна властта непрекъснато трябва да бъде притеснявана от гражданите. Ако обаче се е получило едно примиренчество, това ни води към още по-голяма пропаст. Ние знаем, че нашата концепция е трудна за изпълнение – ще коства нерви и време. Наясно сме, че пълно съгласие никога няма да бъде постигнато. Въпреки това, сме сигурни, че това е най-добрия начин на управление.
Ако ръководите Общината, кое е първото нещо, което ще направите?
Който и да е кмет, ако иска нещо да стане първите месеци, не трябва да може да спи.
Защо?
Болшинството от политиките са сгрешени още в самия генезис и то именно заради липсата на коректив от граждани и неправителствени организации. Сега само отделни групи от граждани реагират за отделен проблем. Практиката и в Общинския съвет ми показа това. Едва, след като хората се обединят, управляващите се съобразяват с тях и мнението им. Без коректив обаче управляващите може да допуснат грешка. В подкрепа на това ще посоча разходването на средства. Бюджетът не е безкраен и ако управляващите са решили да правят нещо в определено населено място, например спортна площадка, а същото населено място има нужда от ремонт на детската градина, защото тече покрива, при допитване до гражданите, това щеше да стане ясно. Хората сигурно са изгубили доверие, но ние сме твърдо решени, че на всеки три месеца трябва да се отчитаме пред гражданите. На сайта на Общината трябва да има информация за всичко, да се създадат обществени съвети по населени места, които да са в непрекъсната връзка с кметовете. Не на последно място гражданите да могат свободно да задават въпроси и да поставят проблеми всеки ден, не само в приемни дни или на сесии на Общинския съвет. Трябва да дадем възможност на всеки без страх да изрази мнението си, да изчезне страха. В момента в Общината, като институция и като територия, витае страха – на равнище по-голямо от преди 89 г.
Кой и от какво се страхува?
Ще дам за пример няколкото уволнения на специалисти на възлови длъжности в Общината, не защото не са били експерти, а защото са изразили някакво мнение, което е различно от това на и.д. кмет. Останалите в Общината също не работят, защото ги е страх. Това е в разрез с всички закони и правила. След 25 години демокрация, ние се връщаме в Априлския пленум.
Има ли страх у местния бизнес?
Местния бизнес никога не е работил на територията на общината. Можем да видим това от обществените поръчки. Част от фирмите, може би, таят надежда, че ако са хрисими и спокойни, и на тях може да им се даде да работят. Всичко това ние сме го развили в програмата си – приоритетно, според закона, да се дава работа на местния бизнес и той да усеща подкрепата на местното управление – когато фирмите имат работа, ще има и работа за хора от общината. Освен това, фирмите от региона ще държат да свършат качествено работата си. Те ще имат основание и следващия път да кажат, че биха изпълнили и друга задача.
Осем години бяхте председател на ГЕРБ в Елин Пелин. Напуснахте партията, а днес сте в обединение заедно с цяла група отказала се от членство в ГЕРБ. Каква е истината за Вашата промяна?
Станах част от ГЕРБ заради европейските й ценности, които не виждах в другите партии вдясно. Приех присърце тази идея и за мен тя бе лична кауза. Вярвах, че чрез ГЕРБ ще се сменят отношенията между хората, ще се подобри благосъстоянието им, ще се подобри бизнеса. Всичко това се съдържа и в името на партията. Тръгнахме, като идеалисти, но след това се оказа, че доста неща не са така. Въпреки това у мен и част от хората около мен имаше желание за работа и надежда, че нещата ще се променят. Същевременно в Общинския съвет се наложи да взимаме изключително тежки и отговорни решения, които предишните Общински съвети са отказали да вземат - решаване проблема с автогарата и хората, които не си бяха получили заплатите, като решението за биби-кубовете в Лесново, които бяха хвърлени на незаконна площадка. Тези решения изискваха време, финансов ресурс, а мерките понякога не бяха много популярни. Впоследствие станах и председател на Общински съвет, отнасяйки се уважително към всички колеги, защото всеки един от тях, освен представител на политическа сила, беше и представител на група хора, които са го избрали, чието мнение, изразено чрез общинския съветник, аз не можех да отхвърлям. Опитах се да наложа диалог, и когато бе в интерес на общината, успявахме да стигнем до пресечна точка. По същия начин действах и в ГЕРБ, защото аз съм открит човек, въпреки, че това е партийна структура. Тук се появи едно „но” – демократичната основа, в която изключително вярвахме, се оказа мимикрия на добри желания. Мнението на определени хора тежеше и се зачиташе, и техните становища се приемаха, а на огромната група останали– не. След това започна и недостига на информация както на партийно, така и на местно ниво – от кмета и Галя Георгиева, с оправданието, че така е наредено отгоре и така трябва да стане. Тук ние започнахме да чувстваме дискомфорт със себе си, трябваше да изпълняваме партийни поръчения, които не съвпадаха с нашето мнение за благосъстоянието на съгражданите ни. Това чувство у мен, а и у останалите 40 човека, които напуснаха ГЕРБ заедно с мен, показа, че не сме на правилното място. Започна незачитане на устава на партията – един, двама човека започнаха да диктуват, а от всички останали се очакваше само да гласуват, за да бъдат отчетени по списък.
Коя е голямата крачка към промяната, която избирателят трябва да направи?
Избирателят трябва да повярва, че от него може да зависи нещо, че неговата дума ще бъде чута, не защото е приятел с някой от властта, а защото е част от това общество.
