Важно е да сме грамотни, а не да пишем ч-то с четворка, казва главният библиотекар
Виолета Гацева е на 57 години, като 30 от тях е посветила на любимото си поприще – библиотекарството. Твърди, че книгите сами са я избрали. Още от съвсем млада е привлечена от литературните и философските специалности, като впоследствие успява да завърши две висши образования именно в тези области. Първото е в настоящия Университет по библиотекознание и информационни технологии, а второто в Софийския университет със специалност ,,Научна информация“. Намираме я на работното й място – Общинската библиотека в гр.Елин Пелин, в отдела за възрастни, заобиколена от най-добрите й приятели – книгите. За любовта към четенето, за бързо променящите се тенденции в света на литературата и за това ще остане ли книгата прозорец към света - четете в следващите редове.
- Как по-точно професията те избра и работила ли си нещо друго преди това? - Преди години желанието ми беше да попадна в Софийския университет със специалности, изучаващи литература и философия, каквито и завърших впоследствие. За да не губя време оценката от изпита в университета, след като се оказа недостатъчна да ме приемат на първо класиране, я прехвърлих в тогавашния Институт по библиотекознание. Завърших го и така стана работата с избора на тази професия. Започнах да работя по специалността си първоначално като заместник на една колежка в продължение на 2-3 години, тук, в елинпелинската библиотека, която тогава беше читалищна. Когато колежката се върна, се наложи да работя малко като учител, което също много ми допадна и мога да го кажа съвсем отговорно. Разбира се, тогавашните деца бяха и по-други, нещата бяха по-различни, отчитам и този факт, но аз се чувствах прекрасно и в тези среди. По-късно реших, че трябва да си оформя висшето образование, защото от Института по библиотекознание получих полувисше. За тази цел завърших ,,Научна информация“ в Софийския университет във Философския факултет, като с това придобих специалност по философия и журналистика.
- Кои са любимата ти книга и твоят любим автор?
Толкова са много. Едната от тях е ,,На изток от рая“. Също мога да спомена ,,Доктор Живаго“. За класиците няма нужда да говоря. Обичам френската литература, Мопасан. Всяка една книга носи толкова много знания, включва в себе си толкова много неща. За мен лично лоша книга няма.
От съвременните, нашумели автори, с книги, превеждани по цял свят не защото е бизнес, а защото наистина са добри, любими са ми Сидни Шелдън и Джефри Арчър.
- Имаш дъщеря. Тя обича ли да чете?
Дъщеря ми много чете книги. Внукът, за съжаление, не чете. Той изчиташе до 7-8 клас цялата задължителна литература от училището, че и отгоре. Обаче сега, като завършва 11 клас, предимно си гледа уроците, а някаква странична литература трудно мога да го провокирам да прелисти. Може би не му е дошло времето да се активира като читател.
- Как култивира любовта към книгите у нея?
Тя от малка присъства в моята работа. Израсна в детския отдел. Тя вижда личния ми пример и го следва. Аз винаги съм с книга в ръка през свободното си време, когато имам такова. Няма начин това да не й се отрази, средата е много важна. Не можеш да говориш на човек: ,,Чети, учи“. Трябва да види ти какво правиш. Аз, ако постоянно гледам телевизия и седя на компютъра, няма как да я убедя, че тя трябва да чете. Напоследък намразих страшно много телевизията, компютъра го ползвам за работа само. Останаха ми само книгите и печатното слово. Информация лесно можеш да намериш в интернет, но за мен това, което е на хартия, е по- привлекателно. То си остава най-голямото постижение на човечеството.
- Възпитават ли книгите?
Разбира се, че възпитават. Сега налице е едно нечетящо поколение. Визирам всички млади, забили нос в тези таблети, смартфони. Ако семейната среда е агресивна и нетолерантна, ако родителите са нечетящи, няма как децата да бъдат начетени, образовани и възпитани. Те, ако не намират у дома необходимото разбиране и подкрепа, по-добре да четат книги. Така ще съпреживеят много други животи и ще научат много неща. Те книгите са написани за това – за споделяне на чужд опит. Между кориците им е цялото познание на човечеството.
- Четящ град ли е Елин Пелин?
Да. Елин Пелин наистина е четящ град. За миналата година имаме почти хиляда регистрирани читатели, което си е една много сериозна цифра за този малък град. Постоянно се увеличават читателите в детския отдел, така че надеждата е жива. Важно е да се развие навикът за четене до десетата година, за да може да се превърне в потребност в средна или по-зряла възраст.
- Каква е средната възраст на хората, посещаващи твоята библиотека?
Имаме всякакви читатели. Често родители да търсят книги за малките си деца. А първолаците, след като научат буквите, стават съвсем редовни читатели с карта на свое име. Ентусиазирани носят списъци от училище. Свестни деца. Иначе от 7 до 87 е възрастовият диапазон на читателите. Тук, в отдела за възрастни, четящи са хората, които са формирали тази потребност у себе си още от гимназиална възраст, а това са лица, които сега са между 40 и 65 години. Те са много редовни и взимат по много книги. Главно предпочитат художествена литература. Студентите и учениците четат главно, когато имат задача с учебна цел – за курсова работа, за дипломна работа, за изпити, но все пак няма значение какъв е подтикът, важното е, че го правят. Най-важното е да сме грамотни, а не да пишем ч-то с 4етворка. Телефонния указател да изчетеш – пак ще ти е в някаква полза колкото абсурдно и смешно да звучи.
- Коя е най-търсената книга тук?
Не мога да определя. Всеки влиза с различно искане.
- Имаш ли някакви наблюдения над ,,50 нюанса сиво“?
Напоследък доста се чудех дали да я купя, или не. Когато някое заглавие нашуми, тук започват да питат: ,,Имате ли я? Купихте ли я?“, макар че самата книга може вчера да е излязла и да не може толкова бързо да се набави. Общо взето ,,50 нюанса сиво“ много често се търсеше. След това отзивите бяха доста различни. Негативни повечето. Все пак я харесват повече от филма.
- Смяташ ли, че съвременната младеж предпочита лесносмилаемата пред сериозната литература и кога Букай победи Достоевски?
Относно първия въпрос – по-голямата част да, но си има определени младежи, които предпочитат да минат през класиката преди да навършат 20 години, а немалка част от най-великите творби са именно за читателите под и на тази възраст. А кога Букай победи Достоевски? Ами, когато манекенките взеха да четат (смее се). Букай само съм го разлиствала. Неговите книги изобилстват от едни сентенции, от едни поучителни житейски съвети. Навлизат дълбоко в психологията. Ученичките го обожават. За Достоевски каквото и да кажа ще е малко.
- А как се изменят техните предпочитания с годините?
Много голямо е влиянието на медиите и издателската индустрия. Те формират нашите предпочитания. Книжарниците зареждат това, което най-много се коментира в общественото пространство – това зареждаме и ние. Медиите също са фактор. Могат да направят един автор звезда, макар че не мога да се съглася ,че голяма част от съвременните български автори са такива, за каквито ги представят. Има много бисерчета, които просто минават и заминават без никой да ги забележи.
- Какво е четенето за теб?
Това е животът ми, професията ми. Годините ми минаха тук, в библиотеката сред книгите. За мен също така то е мисия. Често се случва към някоя домашна задача да подходя неглижирано, но тук не. Не мога да си позволя компромиси на работното място. Винаги внимаваме с комплектуването на книгите, стараем се непрекъснато да удовлетворяваме търсенията на хората. Обичаме, когато читателите учудени казват: ,,Я, и това го имаш, браво!“. Вече имаме много нови книги и то от всички отрасли. Ако не мога да предложа на клиента някоя книга, защото я нямаме в наличност, още със следващата покупка я набавяме.
- Смяташ ли, че твоята професия е привлекателна за младите хора?
Има млади хора в професията.Особено след като УниБИТ придоби такава популярност. Много мъже вече има там, предимно обаче в специалностите с информационни технологии. Колкото до самата професия, ако продължава да е толкова зле платена, изобщо не виждам бъдеще за нея. Ще седим тук до 65 години, до пенсионирането, а дори и след това. Обидно е човек, работещ тук от 30 години, с две висши образования, магистър, да получава 400 лева заплата. Така са платени хората в тази професия, дори да имаш желание е трудно. Предполагам, че в Националната библиотека, която е към Министерството на културата, заплащането е по-голямо. Но заплатите в регионалните, общинските, читалищните библиотеки са такива – около 400 лева. Най-много някой да взима 450.
- Наблюдава ли се оредяване на редиците във вашата професионална гилдия?
- По принцип не са много библиотекарите в страната, за разлика от огромната учителска маса. Във всяка една библиотека, особено ако е по-малка, работят по един-двама човека, направиха се редица съкращения, които засегнаха и библиотеките. Ето нашата не е малка, ама сме само две жени при фонд почти 70 000 тома и 1000 читатели на година. В страната има хиляди библиотеки, различни по функции и принадлежност, някои от тях с огромен персонал. По проекта „Глобални библиотеки” през последните 3-4 години се назначиха много хора- библиотекари и компютърни специалисти, за работа с ел.техника и обучение на потребителите. 960 са библиотеките участници в проекта. Така че не може да се каже, че общо взето библиотекарските редици оредяват. На някои места намалява персоналът, на други се увеличава – според преценката на специалисти и ръководствата на библиотеките. При наличие на обезлюдени села в някои райони на страната не си представям да има читалища и библиотеки там, където няма хора. - Какво мислиш за електронните четци? Оказват ли те негативно влияние върху вашата професия?
Нямам нищо против тях. Някои казват, че им удобно, но все пак не спират да си вземат книги. Две или три постоянни читателки тук започнаха много по-рядко да идват. Имат си електронни книги, свалят си, четат си. Много хора казват обаче, че си е друго книгата. Човек, който е свикнал да прелиства, обича как новите книги ухаят на мастило, на хартия. Тук участват и други възприятия – зрителни и обонятелни. В края на краищата важното е да четеш, няма значение от какво. На лице е отлив на клиенти заради електронните четци, но се забелязва нова любопитна тенденция. Хора, на които са им омръзнали телевизорите и компютрите, започват все по-често да ни посещават.
- Кое кара младите да предпочитат компютърните зали пред библиотеките?
Може би по-забавния и по-лесен начин на общуване чрез компютъра. Диалоговият режим в него е по-засилен, а и някак си те зарибява с всички тези възможности, които предлага. Докато четеш книга, 500-600 страници, трябва да се напрягаш, да си представяш героите и сам във въображението си да визуализираш сюжета. При компютъра всичко е смляно. Все пак това, което направи фондацията на Билгейтс, е умно решение – да се сложат компютри в библиотеките. Правим електронни услуги, хората сядат при нас, търсят си нещо, или си говорят с някого, свалят, качват. С каквото не могат да се справят – помагаме. Така трябва да бъде – наравно. Електронните услуги в тандем с книгите. А и така, като влезе човек примерно да си принтира нещо, хване и се загледа в книгите, в периодиката и започва да пита какви са ни условията за записване. Наистина добро решение на фондацията.
- Ако сега при теб дойде един младеж на моите години(19), който няма нито една книга зад гърба си, но много държи да започне да чете, коя ще му препоръчаш?
- ,,Малкият принц“ на Екзюпери. Да тръгне оттам.
- Как виждаш бъдещето? Ще се превърнат ли четящите хора в застрашен вид?
Нека да не бъдем лоши пророци, но специално в България май натам отива работата. Постоянно това го слушам от колегите, от учителите – че не четат хората. Но не мога напълно да се съглася с това. Все пак непосещаването на библиотеката не значи, че не четеш. Има си стабилен процент хора, които, както вече казах, са се обърнали към електронните способи, или си имат прилична домашна библиотека. Неприятен факт е, че намаляват съзнателно четящите хора. Това са лицата, които последователно се запознават с една или друга тематика в литературата, с един или друг автор. Те сверяват друг писал ли е такова нещо по темата. Изучават исторически, религиозни и философски книги във връзка с тази тема и правят съпоставка дали има истинност в авторовите твърдения. Та тези читатели останаха твърде малко, но не мога да кажа, че няма читатели или, че младите не се интересуват. Те по друг начин възприемат нещата, по друг начин ползват писания текст, по друг начин се информират. С нищо не са по-лоши от нашето поколение, просто са други времена и ние трябва да отчитаме това. Надявам се четящите да не са изчезващ вид, дори и да си четат на телефоните и на таблетите, но да четат нещо.
Интервю на Ангел Плещов – 1-ви курс, специалност „Журналистика“, СУ „Св. Климент Охридски“
