Един монумент на Разпятието появил се в шопското поле „подпали“ ума на възмущението. Не е за вярване как от Велика сряда, вместо да се втурваме да пазаруваме за големия празник, защото препълнените пазарски количuи за софрата са най-важни, някой има „наглостта“ да ни навира под носа статуя, която да ни припомни, че сме християни. И не къде да е, а на възлово място в Елин Пелин. Там сигурно ще „пречи“. Защо бил на това място, защо е черен, защо е голям, защо преди Великден....На мен ми звучи, като защо изобщо нещо се прави?
Ядосан съм на тесногръдието. Ядосан съм на манипулациите. Ядосан съм за това, че забравяме, че сме християни, а символът на Разпятието трябва да ни подсеща за саможертвата на Исус Христос, да ни обръща към нас самите, за да сме по-смирени, по-човечни. Историята с кръста ми напомня за разбирането за поста и как някои хора считат за важното какво ядат, а неговата идея е чрез лишенията човеците да се смирят. По Великден, като отидете на черква, ще ви трепне ли нещо, че сте се опълчили срещу Разпятието?
Десетки, не – стотици населени места в България са поставили християнски кръстове и в урбанизираната зона, и извън нея. В миналото, през турско робство, българите са дялали кръстове, които са крили в гората. Пазят се и почитат до днес. В Гърция край пътищата има хиляди параклиси. Сигурно някои ще кажат, че и тяхното място не е там.
И влака на недоволството отново се кара от един бивш кмет и кметски наместник, чието его го накара да се оплаква, че в сградата на общината пред портрета му била поставена саксия с цвете. А всъщност саксията била там, защото чистачките разместили цветята, за да почистят. Не били свършени важните неща, като свалянето на предизборните плакати, ама той не е прочел, че това е задължение на участвалите в изборите...Иначе говори истината.
Уважаеми съграждани,
Днес, на Разпети петък – най-тъжният ден в годината, нека не се опълчваме срещу символите на нашата вяра, която е спасавала човека откакто свят светува. Да не бъдем слепци в собствения си храм. Да се постави статуя на Разпятието и то на място, на което са ставали много катастрофи, и то преди Великден не е грешка. Грешка е да вярваме на лъжи, да манипулираме, да злословим... Грешка е клавиатурата на компютъра или телефона да е основното ни действие, с което можем да се похвалим. Грешка е да не почитаме Господ!
С уважение: Иван Стоянов – един прикар
Светли празници!
Писмото е изпратено на редакционната поща. Публикуваме го без редакторска намеса.
