Тодор Зулямски е роден в село Елешница през 1958 г. Завършва специалност „Електротехника” в СПТУ по електротехника, след което започва работа към бившето Окръжно енергоснабдяване. В продължение на 10 години живее и работи по специалността си, на ръководна длъжност, насочена към изграждане на електроинсталации, в Бенгази. Войната в Либия обаче го връща в родната Елешница, където е готов да пренесе в управлението на селото, богатия си професионален опит и работи неуморно за възстановяване на селото.
Тодор Зулямски: Ще работя за хората
Професията Ви е отвела в Либия за 13 години. Днес отново сте в Елешница и изпъквате с много идеи това китно селце да се възроди. Защо човек, като Вас, иска да е кмет?
Израснал съм в Елешница и обичам селото, въпреки, че прекарах много време в Бенгази, но войната, по време на която бях пряк свидетел на бомбардировките, ме накара да погледна с още по-голяма носталгия и желание за промяна към родното ми село Елешница. Искам да направя нещо за него, за да оставя следа. Готов съм да вложа всички свои умения и огромни усилия Елешница да е населено място, в което хората живеят спокойно, без затрудненията от ежедневните проблеми, чието решаване зависи от кмета и общинската власт. Един кмет трябва да има добри организационни качества, каквито аз притежавам – да вижда правилно какво се случва в селото и да действа, без да чака покани.
Какво бихте променил в селото?
На първо място един от най-големите недостатъци на селото, е липсата на канализация. Изграждането й, разбира се, зависи не само от кмета на селото, но и от добрата комуникация с общинската власт. Аз милея за Елешница и съм сигурен, че с воля и съвместно с бъдещия кметски екип, в селото ще бъде изградена канализация и най-накрая ще забравим за септичните ями. Водопроводната мрежа също трябва да бъде ремонтирана. Винаги съм се възмущавал от липсата на удобни транспортни връзки със София – жителите на село, намиращо се само на 2 км. от съседното Желява, до където автобусите пътуват по градска линия, нямат удобен транспорт до столицата. И това решение не само, че е възможно, но и не е никак сложно. Една частична транспортна транспортна връзка, може да осигури така необходимото удобство за хората, защото сега, за да се стигне до София, се пътува през Елин Пелин, което коства излишно време и средства.
Елешница е красиво село, в подножието на планината. През последните години обаче населението му намалява. Ако Вие сте кмет, как ще спрете този процес?
Има много възможности за развитие на селото. Една от тях е селския туризъм. Недопустимо е да не използваме този шанс, даден от природата. Близостта до София е още един фактор в полза на селския туризъм, тъй като в забързаното ежедневие селото може да предложи спокойствие за уикендите. Това, от своя страна, ще даде възможност на местните хора активно да участват, а и да печелят. Ако се реши транспортния проблем, за който споменах, и се развие селския туризъм, Елешница може да се възроди. Край селото се намира и манастира „Успение на Пресвета Богородица”, който е паметник на културата.
Но това няма да стане с магическа пръчка – знаете, че без добра инфраструктура, за разцвет на едно населено място, почти не може да се говори.
В момента състоянието на пътната инфраструктура е плачевно и тя задължително трябва да се възстанови. Смятам, че е належащо да се възстанови и спортната площадка в Елешница, за създадем добри условия за децата и младежите. За огромно съжаление училището в Елешница е закрито. Мечтая то отново да отвори врати и съм сигурен, че с работа и усилия, един ден и това ще стане. Като кмет бих се борил за още една кауза – за ремонт на участъка от селото до местността „Топлика”, за което съм готов да окажа максимално съдействие.
Вие не сте партиен кандидат, а представител на гражданската квота в Коалиция ЕДИНСТВО, при която над половината от кандидатите за кметове и съветници са безпартийни.
Ние ще работим за хората, за добрите идеи и заедно. Една от най-важните ни цели е кмет на село и кмет на Община да гледат в една посока, както бихме работили ние. Аз излизам пред жителите на Елешница с достойнство и с опита си ще покажа, че селото има бъдеще.
