Здравеопазването смачка здравето на младия мъж. Само ние можем да му го върнем!
“Мечтая кръста да спре да ме боли и да работя, за да мога се отблагодаря на всички, които ми помагат”, споделя 29-годишният Николай от елинпелинското село Нови хан. Други мечти няма. Знае, че е загубил шанса си за деца и семейство, но вярва, че Господ му е пратил изпитание, защото знае, че е силен. А Ники е силен от дете и малко му трябва, за да се усмихне. Свикнал е да се раздава и да помага – на близки, на познати, на възрастни….Така е допреди да се разболее. Изпитанието, с което и до днес се бори, започва преди три години. Първоначално с неясни симптоми – силна, режеща болка в кръста, придружена от изтръпване на краката, след които Ники буквално падал на земята. Скоро след това лекарите поставят първата диагноза – болест на Бехтерев, автоимунно заболяване, което се отключило след преживян силен стрес. С тази диагноза Ники влиза в лабиринт от болести, които днес са повече от 10. Грешка в лечението му, проведено в столична клиника по ревматология, го приковава на легло. За тогава Ники си спомня, че му предписали инжекции „Хумира”, които му поставяли два пъти месечно, в продължение на половин година. След предпоследната обаче Ники остава парализиран от кръста надолу. И кошмарът започва - следват пет микроинфаркта, белодробна емболия, спешна операция и дълъг, и мъчителен престой в болница. В момента младият мъж е със сложна медицинска анамнеза – болест на Бехтерев – анкилозиращ спондилит, многоетажна дискова болест, стеноза на спиналния канал, тазово-резервоарни нарушения, захарен диабет, състояние след белодробна емболия, кардиална астма, състояние след мелена, след панкреатит, стенозен хепатит, хиатална херния, хроничен пиелонефрит, дислипидимия.
Въпреки патериците, днес Ники може да направи едва няколко крачки сам. От три години до него са близките му, а историята им доказва, че добротата е най-голямото чудо, което може да ни срещне в живота. През 2006 г. той остава пълен сирак, след като губи първо баща си и майка си, а след това и квартирата, в която живее в Нови хан. Така се озовава в дома на Надежда Петрова, която му протяга ръка, а днес е повече от негова майка. С времето тя го обиква, като свой син, а той нея, като родна майка, на която помага и закриля. Неотлъчно до Ники са и неговите сестри – Агнеса Трайкова, която е приела Ники за свой роден, кръвен брат и кръвната му сестра Людмила. И двете са посветили живота си, за да се грижат за Николай, защото вярват, че шанс и надежда за живота му има. „Ники и майка ми са като две капки вода – и двамата с къдрави коси”, разказва Неси и очите й заблестяват от грижа и обич към двамата. Самата тя е убедена, че именно брат й дава сили на майка й, която също е болна.
Препятствията обаче са толкова много… Само лекарствата на Николай Дерменджиев струват около 500 лева месечно, а инвалидната пенсия, която до скоро е получавал е едва наполовина – 269 лева. След като срокът на експертното решение за инвалидност изтекло, преглед за ново в ТЕЛК насрочили чак за края на април. А дотогава? При издаването на предишното пък от комисията им поискали пари „под масата”, но близките на Ники не се поддали. След изтичането на програмата личен асистент също няма. Такива пречки обаче не сломяват куража на семейството. Защото в края на тунела има светлина. Тя идва от турската клиника ANADOLU MEDICAL CENTER MEDICAL, която е готова да поеме лечението на Ники. Само за първоначалните изследвания обаче са нужни 4 966 евро, като в цената не са включени пътуването, престоя и разходите на придружител. А Николай вярва, че след лечението, ще може да сбъдне мечтата си – да работи и да помага. За времето преди болестта си спомня с усмивка, а гласът му звучи ведро и щастливо – „Беше ми много добре”. По това време работел като охрана в къщата на Биг Брадър в Нови хан, а през свободното си време прекарвал дърва. У дома най-много обичал да готви, а кулинарните му изкушения радвали семейството му. А сега? – „Сега съм много смазан”, лаконичен е Ники и добавя, че навремето имал много приятели и приятелка. Момичето го изоставило заради болестта, а след първата година от боледуването му и приятелите намалели до трима, които днес са около него, като Петър Богданов, който дава рамо на Ники и до момента.
„Вярвам в Господ, но знам, че ме мрази, защото ако ме обичаше, това нямаше да ми се случи”, казва Николай и все пак в душата му гнезди оная бяла лястовица, която дава надежда, че след лошото идва добро, че след мъката идва радост.
Димитрина Симеонова
